6 февр. 2008 г., 21:38

Не мога без теб!

1.5K 0 5

Колко трудно е без теб -
не ям и не спя дни наред.
Всичко за мене си ти.
Без тебе нямам мечти.

Бих ти простила всички грешки!
Бих ти дала милиони прошки.
Само и само да сме двама,
не искам вече да съм сама!

Но не искам друг!
Искам само теб,
само ти си сладък като мед
и затова аз ще те чакам тук.

Тук, където се запознахме.
Тук, където вълшебни мигове изживяхме,
а сега стоя сама със сълзи на очи,
слушам как вятъра тихо ечи...



Тъжа аз, тъжи и той,
а в душата ми няма покой.
Последната надежда бавно изгасва,
но знай, човек един път се влюбва!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еми Бекирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е истинско, аз сега се чувствам по същия начин, така че не си сама, мила Еми... Поздрав за стиха, права си, че любовта е една и от сърце ти желая да си по-скоро до твоя любим!Прегръщам те!
  • Нежно и хубаво...Горе главата!Поздрави
  • Истинската любов е една
  • Много е хубаво.Не я слушай тая тъпата отгоре!!!!!!!!!!!!!!!
  • Хубаво е да изразяваш чувствата си , но мисля , че си мъничко бебенце Храни се и спи ...
    Страданието е висша форма на самосажелението

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...