14 апр. 2009 г., 10:33  

Не мога да бъда икона

1.3K 0 16
Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите и вятърът все ми се щура в главата. Безсилни са даже да ме укротяват и прангите, които животът резонно ми мята. Забила съм нокти във хълбока див на годините, и все не допускам мига да порасна. Издрах те до кръв. Вече знам. Извини! Непростимо е, че шарят очите ми грешни и бясни.   А исках да се преброявам неделна по пръстите, домашна и кротка - сълза на кошута... От дяволи все не мирясвам и все съм си същата -  река, цяла в бързеи, стръмна и луда.   Прости ми, че ден не повтарям и остра е скулата която разпъва ми лунния залез, че още ме викат нехайно разгърдени улици, че още дъхът ми е стреснат и палещ, че вечно витая не в три, а в петте измерения, че имам мечти - все на паша по склона...   Разбирам. Прости ми за всичкото твое търпение! За жалост... не мога да бъда икона.   Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...