Не мога да бъда икона
1.3K
0
16
Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите
и вятърът все ми се щура в главата.
Безсилни са даже да ме укротяват и прангите,
които животът резонно ми мята.
Забила съм нокти във хълбока див на годините,
и все не допускам мига да порасна.
Издрах те до кръв. Вече знам. Извини! Непростимо е,
че шарят очите ми грешни и бясни.
А исках да се преброявам неделна по пръстите,
домашна и кротка - сълза на кошута...
От дяволи все не мирясвам и все съм си същата -
река, цяла в бързеи, стръмна и луда.
Прости ми, че ден не повтарям и остра е скулата
която разпъва ми лунния залез,
че още ме викат нехайно разгърдени улици,
че още дъхът ми е стреснат и палещ,
че вечно витая не в три, а в петте измерения,
че имам мечти - все на паша по склона...
Разбирам. Прости ми за всичкото твое търпение!
За жалост... не мога да бъда икона.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
