Не мога да бъда икона
1.3K
0
16
Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите
и вятърът все ми се щура в главата.
Безсилни са даже да ме укротяват и прангите,
които животът резонно ми мята.
Забила съм нокти във хълбока див на годините,
и все не допускам мига да порасна.
Издрах те до кръв. Вече знам. Извини! Непростимо е,
че шарят очите ми грешни и бясни.
А исках да се преброявам неделна по пръстите,
домашна и кротка - сълза на кошута...
От дяволи все не мирясвам и все съм си същата -
река, цяла в бързеи, стръмна и луда.
Прости ми, че ден не повтарям и остра е скулата
която разпъва ми лунния залез,
че още ме викат нехайно разгърдени улици,
че още дъхът ми е стреснат и палещ,
че вечно витая не в три, а в петте измерения,
че имам мечти - все на паша по склона...
Разбирам. Прости ми за всичкото твое търпение!
За жалост... не мога да бъда икона.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
