Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите
и вятърът все ми се щура в главата.
Безсилни са даже да ме укротяват и прангите,
които животът резонно ми мята.
Забила съм нокти във хълбока див на годините,
и все не допускам мига да порасна.
Издрах те до кръв. Вече знам. Извини! Непростимо е,
че шарят очите ми грешни и бясни.
А исках да се преброявам неделна по пръстите,
домашна и кротка - сълза на кошута...
От дяволи все не мирясвам и все съм си същата -
река, цяла в бързеи, стръмна и луда. ...