19 сент. 2007 г., 08:36

Не мога да спра да мисля... 

  Поэзия
813 0 9
Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...

А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...

И колко боли,
и как се повтаря...
Прегръдката, отзивът...
Не, нямаше отзив.
А прегръдка? И нея я нямаше...

Но не спира...
И капка по капка
животът изнизва се между сребристите пръсти,
окъпани с кръв...

И аз мисля...
И отново повтаря се
часът на раздялата...
И плахо пристъпвам до края...

Но там няма нищо.
Няма нищо накрая.
Няма те теб... Нито мен...
Да, и мен вече ме няма...

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??