19 сент. 2007 г., 08:36

Не мога да спра да мисля...

Поэзия

957 0 9

Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...

А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...

И колко боли,
и как се повтаря...
Прегръдката, отзивът...
Не, нямаше отзив.
А прегръдка? И нея я нямаше...

Но не спира...
И капка по капка
животът изнизва се между сребристите пръсти,
окъпани с кръв...

И аз мисля...
И отново повтаря се
часът на раздялата...
И плахо пристъпвам до края...

Но там няма нищо.
Няма нищо накрая.
Няма те теб... Нито мен...
Да, и мен вече ме няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Магинка (Магдалена Рашева)

Много тъжно, но прелестно! Докосваш!

2007-09-26T09:10:43+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Добре дошла и от мен!
Браво за стиха!!!

2007-09-19T17:49:14+03:00
Thistle (Теди Савчева)

"И колко боли,
и как се повтаря..."
Браво!

2007-09-19T17:07:47+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

С много хубави стихове идваш , Александра.

2007-09-19T13:52:45+03:00
i2na (Инна)

Добре дошла,Александра!
Поздрави!

2007-09-19T12:32:19+03:00