blackberry (Александра Михалева) blackberry (Александра Михалева)
2 61
Sep 19, 2007, 8:36 AM

Не мога да спра да мисля...

  Poetry
954 0 9
Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...

А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...

И колко боли,
и как се повтаря...
Прегръдката, отзивът...
Не, нямаше отзив.
А прегръдка? И нея я нямаше...

Но не спира...
И капка по капка
животът изнизва се между сребристите пръсти,
окъпани с кръв...

И аз мисля...
И отново повтаря се
часът на раздялата...
И плахо пристъпвам до края...

Но там няма нищо.
Няма нищо накрая.
Няма те теб... Нито мен...
Да, и мен вече ме няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0