blackberry (Александра Михалева) blackberry (Александра Михалева)
2 61
Sep 19, 2007, 8:36 AM

Не мога да спра да мисля...

  Poetry
956 0 9
Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...

А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...

И колко боли,
и как се повтаря...
Прегръдката, отзивът...
Не, нямаше отзив.
А прегръдка? И нея я нямаше...

Но не спира...
И капка по капка
животът изнизва се между сребристите пръсти,
окъпани с кръв...

И аз мисля...
И отново повтаря се
часът на раздялата...
И плахо пристъпвам до края...

Но там няма нищо.
Няма нищо накрая.
Няма те теб... Нито мен...
Да, и мен вече ме няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0