Не мога да спра да мисля...

19 sept 2007, 8:36

Poesía

815 0 9

Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...

А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...

И колко боли,
и как се повтаря...
Прегръдката, отзивът...
Не, нямаше отзив.
А прегръдка? И нея я нямаше...

Но не спира...
И капка по капка
животът изнизва се между сребристите пръсти,
окъпани с кръв...

И аз мисля...
И отново повтаря се
часът на раздялата...
И плахо пристъпвам до края...

Но там няма нищо.
Няма нищо накрая.
Няма те теб... Нито мен...
Да, и мен вече ме няма...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Магинка (Магдалена Рашева)

2007-09-26T09:10:43+03:00

Много тъжно, но прелестно! Докосваш!
Довереница (Дочка Василева)

2007-09-19T17:49:14+03:00

Добре дошла и от мен!
Браво за стиха!!!
Thistle (Теди Савчева)

2007-09-19T17:07:47+03:00

"И колко боли,
и как се повтаря..."
Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-19T13:52:45+03:00

С много хубави стихове идваш , Александра.
i2na (Инна)

2007-09-19T12:32:19+03:00

Добре дошла,Александра!
Поздрави!
blackberry (Александра Михалева)

2007-09-19T11:43:44+03:00

Прегръдки и целувки на всички. Много ви благодаря!
Aneta_kz (Анета)

2007-09-19T11:24:10+03:00

Добре дошла, Алекс!
Много хубави стихове!
Давай още!
Поздравче от мен!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-09-19T10:45:37+03:00

Хубаво!!!
Sorbus (Пенко Пенков)

2007-09-19T08:51:05+03:00

Болката си изляла в стих! И този стих остава във виртуалното. Нека там да остане и болката...Вдигай носа и продължавай напред!