13 февр. 2007 г., 03:39

Не мога вече

987 0 0
Когато се разделяхме не мислех,
че ще ми липсваш тъй жестоко.
Желаех свободата си и исках
да се спася от силата ти - толкоз.

В послeдният момент не осъзнавах,
че в теб съм аз самата скрита,
че ти винаги в мен оставаш,
където да се лутам и да скитам.

Без спомени, за бъдещето тръгнах
да търся себе си във самотата
и колко пъти плахо се обърнах...
Защо за мен е страшна самотата?

Не мога повече, не искам
на две разкъсана да ходя -
едната част със мен да скита,
по-истинската - с теб да броди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...