Когато се разделяхме не мислех, че ще ми липсваш тъй жестоко. Желаех свободата си и исках да се спася от силата ти - толкоз. В послeдният момент не осъзнавах, че в теб съм аз самата скрита, че ти винаги в мен оставаш, където да се лутам и да скитам. Без спомени, за бъдещето тръгнах да търся себе си във самотата и колко пъти плахо се обърнах... Защо за мен е страшна самотата? Не мога повече, не искам на две разкъсана да ходя - едната част със мен да скита, по-истинската - с теб да броди.