Не мога вече
981
0
0
Когато се разделяхме не мислех,
че ще ми липсваш тъй жестоко.
Желаех свободата си и исках
да се спася от силата ти - толкоз.
В послeдният момент не осъзнавах,
че в теб съм аз самата скрита,
че ти винаги в мен оставаш,
където да се лутам и да скитам.
Без спомени, за бъдещето тръгнах
да търся себе си във самотата
и колко пъти плахо се обърнах...
Защо за мен е страшна самотата?
Не мога повече, не искам
на две разкъсана да ходя -
едната част със мен да скита,
по-истинската - с теб да броди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Атанасова Всички права запазени
