28 окт. 2015 г., 16:25

Не може без теб да боли...

581 1 6

НЕ МОЖЕ БЕЗ ТЕБ ДА БОЛИ...



Открих те, за мен някак си стана вълшебна,

а в хората виждах само тъга и умора

и ми беше омръзнало просто да шепна,

със съдбата не исках вече да споря.

 

Срещнах те, в края на нищото, някак си...

Дали пък случайно срещнах те там?

 В средата на хаоса никого нямах си,

познах те, веднага превърнах те в храм!

 

Оттогава в мен непрестанно е слънчево,

през нощта съм луна и милиони звезди

в небето  намръщено, сиво, измъчено,

бездомно и много самотно преди.

 

И дори дъждът постоянно да пада прозрачен,

дори всеки ден  студен върху мен да вали,

не мога да бъда нещастен, тъжен и мрачен,

дори любовта не може без теб да боли...

 

 

                        27.10.2015 г.                                                               Велин Ив.Г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Дори любовта не може от теб да боли..."
  • Благодаря ти, Нежност!
    Още веднъж ти благодаря, скъпа ЕЛ! Нека щастието да бъде за теб! То е за прекрасните хора! За мен щастието е да виждам всички хора щастливи, особено приятелите ми, но не само! Винаги съм казвал, че имам само едно сърце, но то е завсичките ми приятели. И те всички са там, вътре!
  • "Срещнах те, в края на нищото, някак си..."
    Ние всички изпадаме в състояния на "нищо-то". Чудесно е, когато срещнем точно това от което се нуждаем и ти си успял rocker (Велин )! Поздрави!
  • Благодаря ви много, Ева и Солвейг!
  • Благодаря ти, Лена Ник!
    Благодаря, ЕЛ! Това не е талант, просто е една част от моята душевност, която понякога се превъплъщава в редове... Няма нужда от думи, скъпа ЕЛ, една усмивка е достатъчна. Понякога тя казва повече... Май трябваше и него да ти посветя, но не знаех, че ще ти стане любимо. Нищо, посвещавам ти го, без да е споменато писмено!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...