28.10.2015 г., 16:25

Не може без теб да боли...

578 1 6

НЕ МОЖЕ БЕЗ ТЕБ ДА БОЛИ...



Открих те, за мен някак си стана вълшебна,

а в хората виждах само тъга и умора

и ми беше омръзнало просто да шепна,

със съдбата не исках вече да споря.

 

Срещнах те, в края на нищото, някак си...

Дали пък случайно срещнах те там?

 В средата на хаоса никого нямах си,

познах те, веднага превърнах те в храм!

 

Оттогава в мен непрестанно е слънчево,

през нощта съм луна и милиони звезди

в небето  намръщено, сиво, измъчено,

бездомно и много самотно преди.

 

И дори дъждът постоянно да пада прозрачен,

дори всеки ден  студен върху мен да вали,

не мога да бъда нещастен, тъжен и мрачен,

дори любовта не може без теб да боли...

 

 

                        27.10.2015 г.                                                               Велин Ив.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Дори любовта не може от теб да боли..."
  • Благодаря ти, Нежност!
    Още веднъж ти благодаря, скъпа ЕЛ! Нека щастието да бъде за теб! То е за прекрасните хора! За мен щастието е да виждам всички хора щастливи, особено приятелите ми, но не само! Винаги съм казвал, че имам само едно сърце, но то е завсичките ми приятели. И те всички са там, вътре!
  • "Срещнах те, в края на нищото, някак си..."
    Ние всички изпадаме в състояния на "нищо-то". Чудесно е, когато срещнем точно това от което се нуждаем и ти си успял rocker (Велин )! Поздрави!
  • Благодаря ви много, Ева и Солвейг!
  • Благодаря ти, Лена Ник!
    Благодаря, ЕЛ! Това не е талант, просто е една част от моята душевност, която понякога се превъплъщава в редове... Няма нужда от думи, скъпа ЕЛ, една усмивка е достатъчна. Понякога тя казва повече... Май трябваше и него да ти посветя, но не знаех, че ще ти стане любимо. Нищо, посвещавам ти го, без да е споменато писмено!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....