Не можем
Не можем повече да се обичаме.
Не бива. Що за мъка е това?
Да бъдем доживот обричани
на тази споделена самота...
Не искам да те нямам толкова.
Че колко повече? Забвение?
От болки не усещам болката,
с която сякаш си ми по рождение...
Не вярвам вече и на себе си.
Глада и жаждата са лош съветник.
Трохи любов, а правят белези,
и спомен за един проклетник...
Не можем повече да се обичаме!
Душевен рай, а хамалогия.
Светът би станал някога различен,
едва, когато станеш само моя...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
