25 июн. 2007 г., 01:11

Не можеш да ме забравиш

1.5K 0 0

Не можеш да ме забравиш ти,

Не можеш да ме забравиш ти,

След себе си оставям следата -

следата на моите мечти

не ще умре, не умира душата,

що красотата в мен твори -

един по-светъл живот. Не,

не можеш да ме забравиш ти,

защото моята вяра остава в теб,

копнежа, мечтите, ти

устремена с мене вървиш

напред, към щастливите дни

и няма по между ни лъжа.

Ние преоткриваме, търсим, творим -

кьм сърцето на човешката душа,

рамо до рамо пълзим и ще победим!

Мечта е живота, надежда:

Да вярваме до последния дъх,

до последния дъх да отричаме,

че боли ни, че страдаме -

но въпреки всичко обичаме!

Когато обичаш, ти

пулса не можеш да спреш,

на твоето сърце, защото

дори да умираш,

ти пак ше обичаш

и в обичта си,

ти никога няма да умреш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитьр Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...