Не можеш да си тръгнеш, любов
Не можеш да си тръгнеш, любов
Как да те оставя да си тръгнеш, любов?
Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,
как все ме търси? Все още. И как е готов
на всичко, за да съм спътница в дните му.
Недей! Остави тази работа! Няма начин.
Не си ли чула, когато сме само двамата,
как ме нарича? А как ме разсмива сутрин,
как все ме крепи с думи, мен - ранимата?
И стига вече! Нима не си затаявала дъх,
докато той ме целува? А докато ставам
струна, а след това вик и с всеки нов полъх
на въздуха, как все по-силно му се отдавам?
Хайде, любов! Не стой там! Ще измръзнеш.
Виж ни! Какъв луд огън сме още - неугасен!
Ненаобичал се още, ненагорял. Ако тръгнеш,
остави ни поне малък пламък! От него. И мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
