Dec 18, 2012, 5:16 PM

Не можеш да си тръгнеш, любов 

  Poetry » Love
822 1 14

Не можеш да си тръгнеш, любов

 

 

Как да те оставя да си тръгнеш, любов?

Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,

как все ме търси? Все още. И как е готов

на всичко, за да съм спътница в дните му.

 

 

Недей! Остави тази работа! Няма начин.

Не си ли чула, когато сме само двамата,

как ме нарича? А как ме разсмива сутрин,

как все ме крепи с думи, мен - ранимата?

 

 

И стига вече! Нима не си затаявала дъх,

докато той ме целува? А докато ставам

струна, а след това вик и с всеки нов полъх

на въздуха, как все по-силно му се отдавам?

 

 

Хайде, любов! Не стой там! Ще измръзнеш.

Виж ни! Какъв луд огън сме още - неугасен!

Ненаобичал се още, ненагорял. Ако тръгнеш,

остави ни поне малък пламък! От него. И мен.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??