Dec 18, 2012, 5:16 PM

Не можеш да си тръгнеш, любов

  Poetry » Love
998 1 14

Не можеш да си тръгнеш, любов

 

 

Как да те оставя да си тръгнеш, любов?

Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,

как все ме търси? Все още. И как е готов

на всичко, за да съм спътница в дните му.

 

 

Недей! Остави тази работа! Няма начин.

Не си ли чула, когато сме само двамата,

как ме нарича? А как ме разсмива сутрин,

как все ме крепи с думи, мен - ранимата?

 

 

И стига вече! Нима не си затаявала дъх,

докато той ме целува? А докато ставам

струна, а след това вик и с всеки нов полъх

на въздуха, как все по-силно му се отдавам?

 

 

Хайде, любов! Не стой там! Ще измръзнеш.

Виж ни! Какъв луд огън сме още - неугасен!

Ненаобичал се още, ненагорял. Ако тръгнеш,

остави ни поне малък пламък! От него. И мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...