28 авг. 2013 г., 21:16

Не моля за вярност

581 0 0

Не моля аз за вярност. Но, моля, спри да лъжеш.

Във що любов без вяра със време се превръща.

 

Не искам и да слушам за всички изневери

с мъже, жени - в пустиня моралът се намери.

 

Неверни твойте думи - пресъхва всеки бъкел,

неквасен с вино черно – око на рай и пъкъл.

 

Не казвай по неволя са твоите простъпки.

От теб желани, моля, коварните ти стъпки.

 

Да кажеш съжалявам не искай, ще загубиш

лицето си. И хайде, най-сетне, спри да лъжеш.

 

Разбрах и аз накрая – треперих над заблуди.

Защо надежда храня? Обичам тази лудост.

 

Най-сетне, обдари ме, аз щедро да получа

в гърба Кинжал, отрова, слова - умирай, куче.

 

И после, без начало, без край и време, в бяло,

забрава дар ще бъде. Освободи ме, тяло.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматьор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...