Не моля аз за вярност. Но, моля, спри да лъжеш.
Във що любов без вяра със време се превръща.
Не искам и да слушам за всички изневери
с мъже, жени - в пустиня моралът се намери.
Неверни твойте думи - пресъхва всеки бъкел,
неквасен с вино черно – око на рай и пъкъл.
Не казвай по неволя са твоите простъпки.
От теб желани, моля, коварните ти стъпки.
Да кажеш съжалявам не искай, ще загубиш
лицето си. И хайде, най-сетне, спри да лъжеш.
Разбрах и аз накрая – треперих над заблуди.
Защо надежда храня? Обичам тази лудост. ...