29 сент. 2009 г., 17:22

Не мълчи

898 0 14

Недей мълча!
Недей прехапва устни!
Те, думите, за туй са,
да шептят!
Дори понякога
безжалостно безвкусни,
прокарват пътя
към една мечта.

Жените, знаеш,
най-обичат със ушите,
когато галят ги
със парещи слова.
Бездумието...
то гаси искрите,
помръква пламъка
в нежната душа.

Думите гальовни
ни омайват,
посипват ни
със звезден прах,
тогава и сърцата ни,
издайници,
сгушват  се
във вятърния смях.

Във  целия ни свят 
една магия
разтапя ледници,
запалва сто слънца.
И пътят към душата
ни  открит е.
Не спирай.
Обладай я със слова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно, романтично, омайно !6!
  • Поздрав!
  • Толкова много ми хареса ,че го извадих на принтера,ще го дам и други да го четат.
  • "Не спирай.
    Обладай я със слова..."

    Толкова истини на едно място, само да има кой да ги "чуе"...прекрасен стих...
    Не спирай Таня, и ти омайваш със словата си...! Поздрав!
  • понякога, обаче, словата не са достатъчни, особено когато са "голословни". Това между другото. Хареса ми стихът ти, Танче, добро утро ти желая.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...