Не намирам жената в дъжда
През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка
и е жадно за капка любов.
Как животът е толкова бляскав,
а на вкус е изгнил и суров?
Аз не зная къде си, защо ли
ме оставяш самичък да спя.
Май словата отдавна са голи,
разпилени в безкрая тела...
Аз вървя и на всеки се моля,
но се губя в десетки лица
и потъвам с любовната воля.
Не намирам жената в дъжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
Добре написано!