thedac (Димитър Драганов)
865 1127
Jun 4, 2021, 12:25 PM

Не намирам жената в дъжда 

  Poetry
192 1 4

През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.

Днес сърцето е гладно за ласка
и е жадно за капка любов.
Как животът е толкова бляскав,
а на вкус е изгнил и суров?

Аз не зная къде си, защо ли
ме оставяш самичък да спя.
Май словата отдавна са голи,
разпилени в безкрая тела...

Аз вървя и на всеки се моля,
но се губя в десетки лица
и потъвам с любовната воля.
Не намирам жената в дъжда.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви, zelenaradost (Милена Френкева), за споделеното мнение! Бъдете здрава и щастлива! 🙂
  • "Не намирам жената в дъжда." - само това да беше написал, стига за посланието на цялото стихотворение. Описал си любовната тъга- загадъчна и реална. Много силни антитези: "Как животът е толкова бляскав, а на вкус е изгнил и суров?", " Как животът е толкова бляскав,
    а на вкус е изгнил и суров?"
  • Самодива (Вики), с настоящото начумерено време и ниски температури май ще си потъвам с любовната воля, очаквайки слънцето да се появи. 😁 Благодаря за прочита и споделеното мнение! Хубав ден от мен! 😊
  • Опитай на слънце Добре написано!
Random works
: ??:??