thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4.06.2021 г., 12:25 ч.

Не намирам жената в дъжда 

  Поезия
246 1 4

През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.

Днес сърцето е гладно за ласка
и е жадно за капка любов.
Как животът е толкова бляскав,
а на вкус е изгнил и суров?

Аз не зная къде си, защо ли
ме оставяш самичък да спя.
Май словата отдавна са голи,
разпилени в безкрая тела...

Аз вървя и на всеки се моля,
но се губя в десетки лица
и потъвам с любовната воля.
Не намирам жената в дъжда.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, zelenaradost (Милена Френкева), за споделеното мнение! Бъдете здрава и щастлива! 🙂
  • "Не намирам жената в дъжда." - само това да беше написал, стига за посланието на цялото стихотворение. Описал си любовната тъга- загадъчна и реална. Много силни антитези: "Как животът е толкова бляскав, а на вкус е изгнил и суров?", " Как животът е толкова бляскав,
    а на вкус е изгнил и суров?"
  • Самодива (Вики), с настоящото начумерено време и ниски температури май ще си потъвам с любовната воля, очаквайки слънцето да се появи. 😁 Благодаря за прочита и споделеното мнение! Хубав ден от мен! 😊
  • Опитай на слънце Добре написано!
Предложения
: ??:??