Не ни е лесно да се крием
зад всичките минути превъртяни
в часовник, който пренавиваме
след всяко утро с ден назад.
Не ни е лесно да се притаяваме
зад белезите на изтрити мигове,
грижливо издълбани в дланите ни,
присвити в рисунката на изживян живот.
Не ни е лесно да осъмваме
зад бръчките, от болки нестареещи,
в свят, в който ще умираме,
без мост да си сплетеме към надеждата.
Не ни е лесно да преглъщаме
със прежаднелите мечти за сбъдване,
когато лесно е единствено да се обръщаме
с престорена учуда към познатото.
© Станислава Димитрова Все права защищены