Не ни е лесно да се крием

зад всичките минути превъртяни

в часовник, който пренавиваме

след всяко утро с ден назад.

Не ни е лесно да се притаяваме

зад белезите на изтрити мигове,

грижливо издълбани в дланите ни,

присвити в рисунката на изживян живот.

Не ни е лесно да осъмваме

зад бръчките, от болки нестареещи,

в свят, в който ще умираме,

без мост да си сплетеме към надеждата.

Не ни е лесно да преглъщаме

със прежаднелите мечти за сбъдване,

когато лесно е единствено да се обръщаме

с престорена учуда към познатото.