Jan 22, 2010, 9:25 AM

Не ни е лесно

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Не ни е лесно да се крием

зад всичките минути превъртяни

в часовник, който пренавиваме

след всяко утро с ден назад.

 

Не ни е лесно да се притаяваме

зад белезите на изтрити мигове,

грижливо издълбани в дланите ни,

присвити в рисунката на изживян живот.

 

Не ни е лесно да осъмваме

зад бръчките, от болки нестареещи,

в свят, в който ще умираме,

без мост да си сплетеме към надеждата.

 

Не ни е лесно да преглъщаме

със прежаднелите мечти за сбъдване,

когато лесно е единствено да се обръщаме

с престорена учуда към познатото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...