9 сент. 2014 г., 11:45

Не-О-Позитивно

1.6K 0 4

   Не-О-Позитивно

                 Поветено на Е...дна

 

Когато разбито

сърцето тупти,

     в безбрежен

     океан

     на отчаяние,

     а съвестта

     укрива

     мълчи,

в тъмните дебри

на съзнанието.

Мисълта,

мъглива,

неясна-

в душата

прокрадва

безлично...

Понякога

мислиш,

поглед

в ляво-

надясно

въртиш се...

Огледало?!

Въпросът избеднява,

крачка напред-

след

шеметен

полет

назад.

Самичък си

мечтаеш

за приятел-

стои пред теб

"приятелят",

а би желал

да бъдеш сам...

Ще ти се

единствен-

по-различен

сън

да дъвчеш...

И бърлога-

мъничка

и тясна,

тъмна,

влажна,

гнусна-

прашна...

Твоя е.

Живееш, 

мислиш,

спиш...

 

---------

 

И може би,

долита

истина,

ако човек

не се залисва,

но дори

и да поеме риска-

то

творбата ми,

се обезсмисля...

 

 

P.S. Не е написано днес, нито вчера... Написано е тогава...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гео Лански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми това изливане на мисли и чувства! Уж с лека ръка, хем тъжно, а някак си проблемите погледнати от високо и без да се прави трагедия от описаното състояние.
  • От тогава малко време мина!Но нали знаеш че това което не ни убива ни прави по добри от тях!Дерзай то винаги ще се намери някой със доброто да се мери!Но ти нехай!!!
  • http://youtu.be/lhwt1MLdO-I
  • Оригинален и силен стих, Гео! Дано Е...дна го прочете, че това не е никак маловажно.

    От мен поздравление и най-висока оценка!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...