16 янв. 2010 г., 11:51

Не плачи

767 0 2

Не плачи

 

Недей да плачеш, мило,

и много да тъжиш,

знам, че ти е трудно

и за мен скърбиш.

 

Но вече ме няма

и нищо не ще промениш,

животът продължава

напред трябва да вървиш.

 

Не ти казвам да ме забравиш,

но за децата помисли,

на щастлива трябва да се правиш,

колкото и да те боли.

 

Трябва да си много силна

баща да си за тях,

да не усещат мойта липса

и да се чува детски смях.

 

Да станат силни и големи мъже,

винаги да имат ласката на твоите ръце,

да са щастливи, семейства да създадат,

много да те уважават и с внуци да те дарят.

 

Моля се господ сили да ти даде,

за да превъзмогнеш всичките си страхове,

че няма да се справиш понеже си сама,

но ти ще успееш, вярвам във това.

 

Съжалявам, че няма как да ти помогна,

а мога само да гледам отстрани,

ето това не мога да превъзмогна

и душата много ме боли.

 

А когато остарееш и от живота се умориш,

и вечен покой да потърсиш – решиш,

ще те чакам, мило, пред небесната врата,

но, моля те, не бързай… има време за това.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Бобев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...