16 мар. 2007 г., 00:17

Не поисках аз нищо от теб

826 0 1
Не поисках аз нищо от теб:
ни богатство, ни имот,
ни дори думи, които да
озаряват небесния свод.
Не поисках да сваляш звездите,
не поисках да търсиш Луната,
не поисках дори ний самите
да бродим двама в тъмнината.
Бяха излишни всякакви сцени,
ненужни бяха всякакви думи
и тези ненаписани поеми,
в които всичко се погуби.
Мене ми стигаха думички две.
Толкова малки и толкова кратки,
да ги шептиш на едно дете,
за което те бяха нежни и сладки.
Поисках малко топлина,
но твоето замръзнало сърце
не даде ми дори това,
що би дало всяко влюбено момче.
А може би не трябваше да вярвам
на твоите измислени слова.
И може би не трябваше да гледам
твоето изстрадало лице.
Лице, което нищо не напомня,
уста, която винаги мълчи...
******
07.05.81.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....