Mar 16, 2007, 12:17 AM

Не поисках аз нищо от теб

  Poetry
829 0 1
Не поисках аз нищо от теб:
ни богатство, ни имот,
ни дори думи, които да
озаряват небесния свод.
Не поисках да сваляш звездите,
не поисках да търсиш Луната,
не поисках дори ний самите
да бродим двама в тъмнината.
Бяха излишни всякакви сцени,
ненужни бяха всякакви думи
и тези ненаписани поеми,
в които всичко се погуби.
Мене ми стигаха думички две.
Толкова малки и толкова кратки,
да ги шептиш на едно дете,
за което те бяха нежни и сладки.
Поисках малко топлина,
но твоето замръзнало сърце
не даде ми дори това,
що би дало всяко влюбено момче.
А може би не трябваше да вярвам
на твоите измислени слова.
И може би не трябваше да гледам
твоето изстрадало лице.
Лице, което нищо не напомня,
уста, която винаги мълчи...
******
07.05.81.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...