Mar 16, 2007, 12:17 AM

Не поисках аз нищо от теб

  Poetry
827 0 1
Не поисках аз нищо от теб:
ни богатство, ни имот,
ни дори думи, които да
озаряват небесния свод.
Не поисках да сваляш звездите,
не поисках да търсиш Луната,
не поисках дори ний самите
да бродим двама в тъмнината.
Бяха излишни всякакви сцени,
ненужни бяха всякакви думи
и тези ненаписани поеми,
в които всичко се погуби.
Мене ми стигаха думички две.
Толкова малки и толкова кратки,
да ги шептиш на едно дете,
за което те бяха нежни и сладки.
Поисках малко топлина,
но твоето замръзнало сърце
не даде ми дори това,
що би дало всяко влюбено момче.
А може би не трябваше да вярвам
на твоите измислени слова.
И може би не трябваше да гледам
твоето изстрадало лице.
Лице, което нищо не напомня,
уста, която винаги мълчи...
******
07.05.81.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...