Не поисках аз нищо от теб
Не поисках аз нищо от теб:
ни богатство, ни имот,
ни дори думи, които да
озаряват небесния свод.
Не поисках да сваляш звездите,
не поисках да търсиш Луната,
не поисках дори ний самите
да бродим двама в тъмнината.
Бяха излишни всякакви сцени,
ненужни бяха всякакви думи
и тези ненаписани поеми,
в които всичко се погуби.
Мене ми стигаха думички две.
Толкова малки и толкова кратки,
да ги шептиш на едно дете,
за което те бяха нежни и сладки.
Поисках малко топлина,
но твоето замръзнало сърце
не даде ми дори това,
що би дало всяко влюбено момче.
А може би не трябваше да вярвам
на твоите измислени слова.
И може би не трябваше да гледам
твоето изстрадало лице.
Лице, което нищо не напомня,
уста, която винаги мълчи...
******
07.05.81.
ни богатство, ни имот,
ни дори думи, които да
озаряват небесния свод.
Не поисках да сваляш звездите,
не поисках да търсиш Луната,
не поисках дори ний самите
да бродим двама в тъмнината.
Бяха излишни всякакви сцени,
ненужни бяха всякакви думи
и тези ненаписани поеми,
в които всичко се погуби.
Мене ми стигаха думички две.
Толкова малки и толкова кратки,
да ги шептиш на едно дете,
за което те бяха нежни и сладки.
Поисках малко топлина,
но твоето замръзнало сърце
не даде ми дори това,
що би дало всяко влюбено момче.
А може би не трябваше да вярвам
на твоите измислени слова.
И може би не трябваше да гледам
твоето изстрадало лице.
Лице, което нищо не напомня,
уста, която винаги мълчи...
******
07.05.81.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
