14 мая 2021 г., 07:23

Не помня

995 1 2

Не помня

 

Не помня дали съм те канила
да идваш в живота ми някога,
да галиш ръцете ми в тъмното,
но кожата помни, предателка.

 

Не помня да сме си нашепвали,
дъха, аромата ти, вятъра,
забързани нощи отлитащи,
но устните помнят, понякога.

 

Не помня да съм те прегръщала,
желана, с очакване, плакала...
По залез, по изгрев, не зная
душата ми да те е чакала.

 

Амнезия вече наричам се,
изтръпнали, празни са дланите.
Сърцето геройски забравя те,
но ма*ка им, помнят те раните.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...