14 мая 2021 г., 07:23

Не помня

992 1 2

Не помня

 

Не помня дали съм те канила
да идваш в живота ми някога,
да галиш ръцете ми в тъмното,
но кожата помни, предателка.

 

Не помня да сме си нашепвали,
дъха, аромата ти, вятъра,
забързани нощи отлитащи,
но устните помнят, понякога.

 

Не помня да съм те прегръщала,
желана, с очакване, плакала...
По залез, по изгрев, не зная
душата ми да те е чакала.

 

Амнезия вече наричам се,
изтръпнали, празни са дланите.
Сърцето геройски забравя те,
но ма*ка им, помнят те раните.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...