11 сент. 2019 г., 14:40

Не преминавай през вратата

755 4 11

И след поредния скандал

ти тръгваш ядно към  вратата...

Отдавна вече си разбрал,

че загрубяла е играта!...

 

Преди да минеш този праг,

и да потънеш в тъмнината,

преброй до десет...после пак...

и сетне продължи нататък...

 

Пристъпиш ли, се приготви

за изтощителната битка...

То, времето,  ще си върви,

но не тъй, както ти се иска!...

 

Денят ти вече ще пълзи

като керван в една пустиня...

През свади, слухове, мълви -

без жертви няма как да минеш!...

 

Най-сетне вечер изтощен,

в квартирата ще се прибираш...

Наум ще изругаеш своя ден,

преди съсипан  да заспиваш...

 

С кого ли да го  споделиш,

че пак те „сапунисва” шефа?

Самичък си... Затуй мълчиш...

Тотална  липса на подкрепа!...

 

И стъпките ти у дома -

отсечени като салюти,

кънтят в ужасна тишина...

От теб остават  само  чути!...

 

А можеше до теб с ръка

„виновната” да те погали...

Пък  само да мълчи  така –

да бъде тук!... Разбра ли?!...

 

Затуй се спри пред онзи праг -

преди да продължиш нататък...

Преброй до десет...после пак!

Не преминавай през вратата!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани, приятно ми е, че си го харесал!...
    Доче, коментарните ти куплети много ме кефят!...
    Благодаря и на двамата, че спряхте тук!...
  • Преброй до десет. И върни
    в ума си лентата обратно.
    Мери три пъти. Не режи!
    (Измислено е от препатили)

    Ръкопляскам с възхищение!
  • Хубав финал! Поздрави!
  • Благодаря, Стойчо!...
  • Който умее да брои до десет, ще се размине с всичко останало...
    Харесва ми!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...