11 сент. 2019 г., 14:40

Не преминавай през вратата

758 4 11

И след поредния скандал

ти тръгваш ядно към  вратата...

Отдавна вече си разбрал,

че загрубяла е играта!...

 

Преди да минеш този праг,

и да потънеш в тъмнината,

преброй до десет...после пак...

и сетне продължи нататък...

 

Пристъпиш ли, се приготви

за изтощителната битка...

То, времето,  ще си върви,

но не тъй, както ти се иска!...

 

Денят ти вече ще пълзи

като керван в една пустиня...

През свади, слухове, мълви -

без жертви няма как да минеш!...

 

Най-сетне вечер изтощен,

в квартирата ще се прибираш...

Наум ще изругаеш своя ден,

преди съсипан  да заспиваш...

 

С кого ли да го  споделиш,

че пак те „сапунисва” шефа?

Самичък си... Затуй мълчиш...

Тотална  липса на подкрепа!...

 

И стъпките ти у дома -

отсечени като салюти,

кънтят в ужасна тишина...

От теб остават  само  чути!...

 

А можеше до теб с ръка

„виновната” да те погали...

Пък  само да мълчи  така –

да бъде тук!... Разбра ли?!...

 

Затуй се спри пред онзи праг -

преди да продължиш нататък...

Преброй до десет...после пак!

Не преминавай през вратата!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани, приятно ми е, че си го харесал!...
    Доче, коментарните ти куплети много ме кефят!...
    Благодаря и на двамата, че спряхте тук!...
  • Преброй до десет. И върни
    в ума си лентата обратно.
    Мери три пъти. Не режи!
    (Измислено е от препатили)

    Ръкопляскам с възхищение!
  • Хубав финал! Поздрави!
  • Благодаря, Стойчо!...
  • Който умее да брои до десет, ще се размине с всичко останало...
    Харесва ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...