11.09.2019 г., 14:40

Не преминавай през вратата

763 4 11

И след поредния скандал

ти тръгваш ядно към  вратата...

Отдавна вече си разбрал,

че загрубяла е играта!...

 

Преди да минеш този праг,

и да потънеш в тъмнината,

преброй до десет...после пак...

и сетне продължи нататък...

 

Пристъпиш ли, се приготви

за изтощителната битка...

То, времето,  ще си върви,

но не тъй, както ти се иска!...

 

Денят ти вече ще пълзи

като керван в една пустиня...

През свади, слухове, мълви -

без жертви няма как да минеш!...

 

Най-сетне вечер изтощен,

в квартирата ще се прибираш...

Наум ще изругаеш своя ден,

преди съсипан  да заспиваш...

 

С кого ли да го  споделиш,

че пак те „сапунисва” шефа?

Самичък си... Затуй мълчиш...

Тотална  липса на подкрепа!...

 

И стъпките ти у дома -

отсечени като салюти,

кънтят в ужасна тишина...

От теб остават  само  чути!...

 

А можеше до теб с ръка

„виновната” да те погали...

Пък  само да мълчи  така –

да бъде тук!... Разбра ли?!...

 

Затуй се спри пред онзи праг -

преди да продължиш нататък...

Преброй до десет...после пак!

Не преминавай през вратата!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, приятно ми е, че си го харесал!...
    Доче, коментарните ти куплети много ме кефят!...
    Благодаря и на двамата, че спряхте тук!...
  • Преброй до десет. И върни
    в ума си лентата обратно.
    Мери три пъти. Не режи!
    (Измислено е от препатили)

    Ръкопляскам с възхищение!
  • Хубав финал! Поздрави!
  • Благодаря, Стойчо!...
  • Който умее да брои до десет, ще се размине с всичко останало...
    Харесва ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...