Не просто стихотворение
624
0
0
Казваш ми, че се държа незряло,
че се държа детински, недорасло.
Нежността сравняваш с вдетиняване
и търсиш в мене само недостатъка.
Но ти дори труда не си направи
да вникнеш в мен и моето мълчание.
Да разбереш емоциите, същността ми,
да опознаеш силата. И слабостта ми.
Ти искаш в мен да виждаш глуповатото,
сякаш правят те годините по-мъдрия.
Ти даже не попита за мечтите ми
и в мене виждаше каквото искаше.
И ако днес попитам аз коя съм,
как би могъл да отговориш, знаеш ли?
Та ти не опозна във мене нищо
и не разбра, че крия се сред стихове.
10. I. 2012 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
