18 ene 2012, 11:40

Не просто стихотворение

620 0 0


 

Казваш ми, че се държа незряло,
че се държа детински, недорасло.
Нежността сравняваш с вдетиняване
и търсиш в мене само недостатъка.

Но ти дори труда не си направи
да вникнеш в мен и моето мълчание.
Да разбереш емоциите, същността ми,
да опознаеш силата. И слабостта ми.

 

Ти искаш в мен да виждаш глуповатото,
сякаш правят те годините по-мъдрия.
Ти даже не попита за мечтите ми
и в мене виждаше каквото искаше.

И ако днес попитам аз коя съм,
как би могъл да отговориш, знаеш ли?
Та ти не опозна във мене нищо
и не разбра, че крия се сред стихове.

 

10. I. 2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...