Предаде ме и беше без пощада,
от тогава вече мен ме няма
и душата ми гори на клада.
Гори за мен, за теб, като за двама
Раних се, прегънах се, сломен съм,
Така безсилен съм да се спася,
Да те обичам дали уморен съм?
Без теб нощем невъзможен е съня…
Опитах се стотици пъти да те мразя,
Така исках да те срещна с моя гняв,
Поисках себе си аз да запазя.
Да бъде силен, като камък да съм корав. ...