Предаде ме и беше без пощада,

от тогава вече мен ме няма

и душата ми гори на клада.

Гори за мен, за теб, като за двама

Раних се, прегънах се, сломен съм,

Така безсилен съм да се спася,

Да те обичам дали уморен съм?

Без теб нощем невъзможен е съня…

Опитах се стотици пъти да те мразя,

Така исках да те срещна с моя гняв,

Поисках себе си аз да запазя.

Да бъде силен, като камък да съм корав.

Сърцето ми постара се да отровиш,

Да се чувствам адски нежелан

И белези и рани, болезнени да отвориш

Да останеш ти за мене просто блян.

Емоцията днес към мен я няма,

Страстта, с която впиваш поглед

Вътре в мен е черна яма.

Без теб да съм, явно съм проклет.

Не мога с други очи да те погледна,

Трябва да избягам надалеч и то сега

Тая болка вече толкоз огнена и вредна

Изпепели ме и трябва да я угася.

Мечтаех до теб, сърце, да остарея,

И господи, силно искам да е така.

Но да съм единствен явно не умея,

Такава може би е моята съдба

Помня как ме искаше силно, неутешимо

И закриляше ме да съм само твой

Мислех го за безкрайно, неразрушимо…

Но живота явно има друг развой…

И се моля, да изкрещиш след мене СТОЙ…