12.03.2021 г., 7:40

(Не)разрушимо

593 0 0

Предаде ме и беше без пощада,

от тогава вече мен ме няма

и душата ми гори на клада.

Гори за мен, за теб, като за двама

 

Раних се, прегънах се, сломен съм,

Така безсилен съм да се спася,

Да те обичам дали уморен съм?

Без теб нощем невъзможен е съня…

 

Опитах се стотици пъти да те мразя,

Така исках да те срещна с моя гняв,

Поисках себе си аз да запазя.

Да бъде силен, като камък да съм корав.

 

Сърцето ми постара се да отровиш,

Да се чувствам адски нежелан

И белези и рани, болезнени да отвориш

Да останеш ти за мене просто блян.

 

Емоцията днес към мен я няма,

Страстта, с която впиваш поглед

Вътре в мен е черна яма.

Без теб да съм, явно съм проклет.

 

Не мога с други очи да те погледна,

Трябва да избягам надалеч и то сега

Тая болка вече толкоз огнена и вредна

Изпепели ме и трябва да я угася.

 

Мечтаех до теб, сърце, да остарея,

И господи, силно искам да е така.

Но да съм единствен явно не умея,

Такава може би е моята съдба

 

Помня как ме искаше силно, неутешимо

И закриляше ме да съм само твой

Мислех го за безкрайно, неразрушимо…

Но живота явно има друг развой…

 

И се моля, да изкрещиш след мене СТОЙ…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...