23 апр. 2019 г., 22:43

Не са за мене очите му

925 1 0

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…

Или небето…

Като цялата вселена...

Не, те не бяха предназначени за мене.

За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше.

Не са и за прозрачната,

Разкрила пред него душата си.

Не са и за тази, чието сърце от любов ще се пръсне,

Любов ли казах?

Ех, любов много е късно.

Да възкресяваме с тебе отминали спомени.

Не се събуждайте моля ви, чувства.

Останете си в миналото – там в забвение.

Тъй или иначе очите му отдавна не са за мене.

 

Автор: Полина Велчова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...