23 апр. 2019 г., 22:43
Неговите дълбоки, сини очи – като морето…
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше.
Не са и за прозрачната,
Разкрила пред него душата си.
Не са и за тази, чието сърце от любов ще се пръсне,
Любов ли казах?
Ех, любов много е късно.
Да възкресяваме с тебе отминали спомени.
Не се събуждайте моля ви, чувства. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация