23 abr 2019, 22:43

Не са за мене очите му

  Poesía
924 1 0

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…

Или небето…

Като цялата вселена...

Не, те не бяха предназначени за мене.

За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше.

Не са и за прозрачната,

Разкрила пред него душата си.

Не са и за тази, чието сърце от любов ще се пръсне,

Любов ли казах?

Ех, любов много е късно.

Да възкресяваме с тебе отминали спомени.

Не се събуждайте моля ви, чувства.

Останете си в миналото – там в забвение.

Тъй или иначе очите му отдавна не са за мене.

 

Автор: Полина Велчова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....