23 abr 2019, 22:43

Не са за мене очите му

  Poesía
929 1 0

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…

Или небето…

Като цялата вселена...

Не, те не бяха предназначени за мене.

За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше.

Не са и за прозрачната,

Разкрила пред него душата си.

Не са и за тази, чието сърце от любов ще се пръсне,

Любов ли казах?

Ех, любов много е късно.

Да възкресяваме с тебе отминали спомени.

Не се събуждайте моля ви, чувства.

Останете си в миналото – там в забвение.

Тъй или иначе очите му отдавна не са за мене.

 

Автор: Полина Велчова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...