23.04.2019 г., 22:43

Не са за мене очите му

918 1 0

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…

Или небето…

Като цялата вселена...

Не, те не бяха предназначени за мене.

За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше.

Не са и за прозрачната,

Разкрила пред него душата си.

Не са и за тази, чието сърце от любов ще се пръсне,

Любов ли казах?

Ех, любов много е късно.

Да възкресяваме с тебе отминали спомени.

Не се събуждайте моля ви, чувства.

Останете си в миналото – там в забвение.

Тъй или иначе очите му отдавна не са за мене.

 

Автор: Полина Велчова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...