Неговите дълбоки, сини очи – като морето…

Или небето…

Като цялата вселена...

Не, те не бяха предназначени за мене.

За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше.

Не са и за прозрачната,

Разкрила пред него душата си.

Не са и за тази, чието сърце от любов ще се пръсне,

Любов ли казах?

Ех, любов много е късно.

Да възкресяваме с тебе отминали спомени.

Не се събуждайте моля ви, чувства.

Останете си в миналото – там в забвение.

Тъй или иначе очите му отдавна не са за мене.

Автор: Полина Велчова