20 авг. 2012 г., 13:20

Не сам

1.2K 0 0

Запалваш огъня във мен -
със мислите си ме изгаряш
и от жаравата като прероден,
с усмивка нежна ме даряваш.

В душата ти небесна светлина
като звезда в тъмното блести.
Привлича ме и моята душа
към нея страстно се стреми.

Какво си ти и как успяваш?
Задавам си безброй въпроси -
ти всичките ги покоряваш
и караш сърцето ми да проси.

Къде си? Къде ли съм и аз сега?
Пак разума желанието ще беси,
защото научил съм се да чета
и ти в съзнанието без лице си.

Отново виртуално зашеметен.
Навярно ще прозвучи банално,
но какво ли би се случило у мен –
туй всичкото да бе реално.



Vacuum

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...