Запалваш огъня във мен -
със мислите си ме изгаряш
и от жаравата като прероден,
с усмивка нежна ме даряваш.

В душата ти небесна светлина
като звезда в тъмното блести.
Привлича ме и моята душа
към нея страстно се стреми.

Какво си ти и как успяваш?
Задавам си безброй въпроси -
ти всичките ги покоряваш
и караш сърцето ми да проси.

Къде си? Къде ли съм и аз сега?
Пак разума желанието ще беси,
защото научил съм се да чета
и ти в съзнанието без лице си.

Отново виртуално зашеметен.
Навярно ще прозвучи банално,
но какво ли би се случило у мен –
туй всичкото да бе реално.



Vacuum