20.08.2012 г., 13:20

Не сам

1.2K 0 0

Запалваш огъня във мен -
със мислите си ме изгаряш
и от жаравата като прероден,
с усмивка нежна ме даряваш.

В душата ти небесна светлина
като звезда в тъмното блести.
Привлича ме и моята душа
към нея страстно се стреми.

Какво си ти и как успяваш?
Задавам си безброй въпроси -
ти всичките ги покоряваш
и караш сърцето ми да проси.

Къде си? Къде ли съм и аз сега?
Пак разума желанието ще беси,
защото научил съм се да чета
и ти в съзнанието без лице си.

Отново виртуално зашеметен.
Навярно ще прозвучи банално,
но какво ли би се случило у мен –
туй всичкото да бе реално.



Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...