20.08.2012 г., 13:20

Не сам

1.2K 0 0

Запалваш огъня във мен -
със мислите си ме изгаряш
и от жаравата като прероден,
с усмивка нежна ме даряваш.

В душата ти небесна светлина
като звезда в тъмното блести.
Привлича ме и моята душа
към нея страстно се стреми.

Какво си ти и как успяваш?
Задавам си безброй въпроси -
ти всичките ги покоряваш
и караш сърцето ми да проси.

Къде си? Къде ли съм и аз сега?
Пак разума желанието ще беси,
защото научил съм се да чета
и ти в съзнанието без лице си.

Отново виртуално зашеметен.
Навярно ще прозвучи банално,
но какво ли би се случило у мен –
туй всичкото да бе реално.



Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...