1 мая 2008 г., 06:38

Не се бой

1.5K 0 7

Не се бой,

докосни ръката ми -

все още е мека, нали?

Погледни в очите ми -

ще надникнеш в душата ми,

там все още жарава тлей.

Не се бой,

погали косата ми -

меки кафяви къдрици.

Е, тук-там сребърни звездици блестят,

но ароматът й още е нежен.

Нежна усмивка прокрадва се плахо,

а сърцето ми тупти ли, тупти...

Малките бръчици дискретно загатват,

че бурният огън отмина,

но ти не се бой -

там все още жарава тлей...

30.04.2008

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Да не угасва! Браво! Хубави празници!
  • Нежен и съкровен стих!За любовта годините са без значение!
  • Благодаря за хубавите думи.Няма значение на колко години сме,ние също обичаме, копнеем за любов.
    С обич, към вас.
  • "Малките бръчици дискретно загатват,

    че бурният огън отмина,"

    Като светулки детски смях
    изнизващи се през комина
    след приказка за "Лека нощ"
    са спомените през годините...

    Благодаря за удоволствието!Прекрасен стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...