Не се бой,
докосни ръката ми -
все още е мека, нали?
Погледни в очите ми -
ще надникнеш в душата ми,
там все още жарава тлей.
Не се бой,
погали косата ми -
меки кафяви къдрици.
Е, тук-там сребърни звездици блестят,
но ароматът й още е нежен.
Нежна усмивка прокрадва се плахо,
а сърцето ми тупти ли, тупти...
Малките бръчици дискретно загатват,
че бурният огън отмина,
но ти не се бой -
там все още жарава тлей...
30.04.2008
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени