Не се бой,
докосни ръката ми -
все още е мека, нали?
Погледни в очите ми -
ще надникнеш в душата ми,
там все още жарава тлей.
Не се бой,
погали косата ми -
меки кафяви къдрици.
Е, тук-там сребърни звездици блестят,
но ароматът й още е нежен.
Нежна усмивка прокрадва се плахо,
а сърцето ми тупти ли, тупти...
Малките бръчици дискретно загатват,
че бурният огън отмина,
но ти не се бой -
там все още жарава тлей...
30.04.2008
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
