Не се научих...

Любов, не ме
превръщай в блян!
Не се научих диви ветрове
по пътя мой да спра да гоня.
Не се научих дъждовни капки
в ръцете да събирам.
Научих се на внезапен дъжд
като детенце да се радвам
и по локвите да шляпам.
И не! Не се научих
еднократно да обичам!
Не се научих и
във вярност да се вричам.
Знам... не съм перфектна,
не желая и да бъда.
Животът ми научи ме
отдалече да обичам
и след загубеното
никога да не тичам.
Разбери, любов,
за теб умирам,
но повярвай ми,
за свободата си
в ада съм готова
да се взирам.
Не се научих
конете диви
да опитомявам
и океаните
да разгадавам.
Не се научих
на толкова неща, любов!
Такава съм и
трудно ще се променя.
Но, повярвай ми,
за теб света ще преобърна
и любовта си в
облаци от страст
ще я загърна,
за да я запазя от
зли очи на хора.
Не мога,
не мога с тебе
да остана,
щом не знаеш
какво желаеш.
Оставú ме
да побягна и
свободата дай
ми в ръце.
Не се научих дори
правилно да те обичам.
Не!
Покажи ми как спомените да
превърна в урешния ден.
Покажи ми как
целувката да върна
от онази вечер
и онзи танц последен
да почувствам пак.
Научи ме, любов,
как да те обичам!
Научи ме как
правилно да обичам!