Не се научих...
Любов, не ме
превръщай в блян!
Не се научих диви ветрове
по пътя мой да спра да гоня.
Не се научих дъждовни капки
в ръцете да събирам.
Научих се на внезапен дъжд
като детенце да се радвам
и по локвите да шляпам.
И не! Не се научих
еднократно да обичам!
Не се научих и
във вярност да се вричам.
Знам... не съм перфектна,
не желая и да бъда.
Животът ми научи ме
отдалече да обичам
и след загубеното
никога да не тичам.
Разбери, любов,
за теб умирам,
но повярвай ми,
за свободата си
в ада съм готова
да се взирам.
Не се научих
конете диви
да опитомявам
и океаните
да разгадавам.
Не се научих
на толкова неща, любов!
Такава съм и
трудно ще се променя.
Но, повярвай ми,
за теб света ще преобърна
и любовта си в
облаци от страст
ще я загърна,
за да я запазя от
зли очи на хора.
Не мога,
не мога с тебе
да остана,
щом не знаеш
какво желаеш.
Оставú ме
да побягна и
свободата дай
ми в ръце.
Не се научих дори
правилно да те обичам.
Не!
Покажи ми как спомените да
превърна в урешния ден.
Покажи ми как
целувката да върна
от онази вечер
и онзи танц последен
да почувствам пак.
Научи ме, любов,
как да те обичам!
Научи ме как
правилно да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гогова Всички права запазени