5 авг. 2014 г., 23:11

Не се отказвай от мечтите си...

574 0 0

Не се отказвай от мечтите си...

 

И аз имам моите големи мечти,

но време е от  тях да се откажа,

като виждам как животът ме върти,

безсилна съм аз друго да направя...

 

Във всеки живот ли идва този миг,

когато болезнения избор трябва да направиш,

това означава ли, че си се провалил,

има ли начин за мечтите си да забравиш...

 

Да, явно при повечето от нас е така,

казват, че мечтите им били наивни и детски

и просто ги отхвърлят с лека ръка,

привидно спокойно, но страдат зверски...

 

Но някак си животът продължава,

в една съвсем различна от мечтаната посока,

успокояваме се, че правим това, което трябва,

а понякога нощем ни мъчи една  скрита болка...

 

И така е, времето минава,

постигаш някакви нарадващи успехи,

започваш бавно да се примиряваш,

но къде е рицарят с бляскави доспехи?!

 

Къде е игрището, екрана и голямата сцена -

нима офисът лъскав може да ги замени?!

Полицейската кола, престилката лекарска, Холивуд, Виена...

Детето в теб не ще ти го прости!

 

Предаваме мечтите си, това е жалко,

малцина смели са да се борят докрай за тях,

а останалите на тези малцина помагат,

техните мечти да осъществят...

 

04.08.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...