16 апр. 2007 г., 17:18

Не се предавай

878 0 4
Тежко е, когато си сам,
все си мислиш, че си в капан.
Тежка, знай, е самотата
и психически разсейва ти главата.

Бориш ли се със живота, знай,
че всяко зло си има своя край.
Не се отчайвай бързо ти,
защото времето лети.

Вярвай в себе си докрай,
грешиме в живота всички май.
Не падай духом ти,
главата гордо си вдигни.

Когато си отчаян
и за тебе всичко се руши,
помни, че животът е такъв,
какъвто си го направиш ТИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6 и от мен!
  • Нямам намерение да изпадам отново в дебати с тебе писателче. Ще отбележа само, че за толкова време в което отсъствах все още не си си променил манталитета, ни на йота. Дори планините не могат да си позволят да стоят на едно място и да не се изменят с времето, това е привилегия само на живите трупове. Литературата е за хора с дух, а не с претенции за такъв!
  • Е, не е изтънчено, но не е и за двойка. Става за чалгийка, но какво пък и това е стил, макар и по-лековат. Става и на рап с морално възпитателна тенденция за деца между 7 и 10 години, които биха се поддали на директно внушение, даващо им подкрепа да противостоят на тенденциозното извращение ширещо се напоследък в ефира на обществото българско.
    Изхождайки от презумцията, че това произведение не е вулгарно и с разрушителна, а напротив със съзидателна естетика, макар и опростенческа, мисля, че то е в дисонанс с определена категория от обществената прослойка и си има своя аудитория, на която е необходимо за да даде морална подкрепа.
    Ето защо двойката на писателче (която често размахва категорично), е субективна оценка и би било добре да не я развява, като първомайско знаме на манифестация, не само за това стихче, но и по отношение на други произведения в сайта!
  • А 6-цата от мен.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...